Този блог приютява приумиците на своята съчинителка. Авторицата се именува Ели Стефанова. Тя вярва, че случайността е неуговорена среща на две или повече закономерности. И че щастието може да бъде или временно, или измамно….но все пак съществуващо.
Мислописането е писане на мисли, което авторицата понякога прави. Завършила е теология и философия. Интересите й са в областта на семиотиката, психологията, философията.
декември 9, 2008 at 2:47 am
Здравей, Елина, часът е мисля – 1.30 или почти. Хората правят по това време различни неща, но аз съм се вторачил в клавиатурата на един непослушник и едва успявам да пиша правилно – впечатлен от всичко, което видях и прочетох.
Пишеш по-добре от мен. Особено съм впечатлен от „приютява“ в първото ти изречение. Стилът ти въобще не е консеравативен, аз може би, ползвам уличен език, за разлика от теб. Да, така е. Ще си позволя да не споделя размислите ти за случайността – в моя занаят такива неща няма а за щастието – не знам какво да кажа…
Следващият абзац ме кара да склоня глава и го правя без да чувствам неудобств, а не знам дали знаеш, но мъжте не харесват умни жени. Аз пък не харесвам – тъпи… Та така…
Но, си мисля, че ако продължаваш да пишеш по-добре от мен – няма да се разберем. До скоро, все пак…
Преди време се бях замотал за три години с българска филология и в момента съм малко възбуден от това. Шега!
Успех с писането – ще се чуем и видим, предполагам.
И това ако е коментар, извинявай, нямам никакъв опит с интренет пространството…
Да не забравя още веднъж да кажа – харесвам това което правиш. Ще го обсъдим – ако желаеш.
P.S. И не подценявай адвокатите, защото като имат нужда от правна помощ хората не търсят началният си учител, а добър адвокат, нали!?