източник на снимкатаHomo erectus exhibicionis            Ако се питате дали съществува такъв вид от родa човек, то аз вече си отговорих. Дори се упреквам, че е възможно да съм била толкова сляпа и да не установя неговото съществуване до днес.

Всъщност, когато прозрението ме осени разбрах, че през цялото време този човек е бил пред очите ми, но аз упорито съм отказвала да призная, че той е сред нас, а не в праисторията.

Дългогодишните ми антропологични наблюдения върху рода човек, ме наведоха на мисълта, че колкото и да ни убеждават учените, ние, хората не сме от един и същи вид. Т.е. аз твърдя, че не всички хора са от вида Homo sapiens sapiens. И всичко това ме връхлетя подобно ябълката върху Нютон в един безметежен слънчев късен следобед.

Научната стойност на тезата, която днес излагам, не подлежи на съмнение. Още повече, че нейния генезис е свързан с университета, макар и непряко. Всичко започна от моето обичайно пешеходно преминаване на разстоянието между университета и центъра на града. Това е много приятно, като се има предвид, че пътят минава покрай гората и през малка алея до паметника “Асеневци”. Обикновено има тумби от студенти, служители и преподаватели в активния учебен сезон. Академичният дух е осезателен.

И точно вървейки и размишлявайки сред този жив академически дух, съм осъществявала срещите с Homo erectus exhibicionis без да подозирам, че той е друг човешки вид. Трябвало е да се случат много пъти, за да успея да натрупам емпирични данни и да достигна до съответните изводи.

Ще попитате защо последната среща се е оказала в ролята на ябълката на Нютон?

Ами точно защото видях как homo erectus exhibicionis ловува. Ако не го бях видяла, щях да живея със заблудата, че се срещам с най-обикновени ексихибиционисти от вида homo sapiens sapiens. Не се оставяйте да ви заблудят и вас!

Ето и самата случка накратко:

Вървях си, значи, в слънчевия и безметежен късен следобед, когато забелязах в далечината мъжки силует. Очакването ми беше да се приближи и да се разминем. Да, ама не! (Както се казва.) Силуетът се движеше плътно до редицата дървета, сякаш дебнейки нещо. Скрита зад тъмните си очила и небрежен вид, забелязах как мъжкия силует се залепи зад едно дърво и акуратно смъкна панталона така, че в точния момент да бъда изненадана от неговото ловно оръжие.

Много пъти вече ме бяха прецаквали да уловят погледа ми с някакво изпукване на клонка или други отработени звуци, така че този път реших да избегна уловката. Дадох си възможно най-разсеяния вид, в стил “И бомба да падне няма да я забележа”. И се насочих към разсейващ разговор по телефона. Homo erectus exhibicionis обаче видя, че ловната му стратегия и тактика се провалят и надигна панталоните.

Веднага след тази среща, аз осъзнах нейното значение. Това беше среща с друг вид от рода човек!

Щом се прибрах, прерових това, което ми попадна за Homo erectus. “Homo erectus и Homo ergaster са първите хора, които се вписват приблизително в категорията ловци-събирачи” (Както пише в Уикипедия). Еврика! Ловец-събирач на женски погледи, по възможност стъписани. “Според антрополозите обществения живот на homo erectus е по-сходен с този на съвременните хора, отколкото с техните предшественици.” (Пак Уикипедия) Ето защо не сме ги разкрили до сега! А и учените ни заблуждават, че този вид човек бил изчезнал. Най-учтиво и любезно ги каня да посетят нашия град и най-вече гората, в която ловува Homo erectus exhibicionis. Ще се убедите, че заблудата е пълна. Те използват за ловно оръжие същия атрибут, който нормално homo sapiens sapiens използва за целите на размножаването и интимния си живот.