Да се запознаем…

Как можах до сега да не се представя. Приятно ми е, госпожа Тръткова. Добре де, може и на малко име, просто Марийка. На галено ми викат Мими.  Сега, то и мадмоазел става, но това в официални случаи, като фамилиарничим. Щото нали и ние сме Ентелегентни хора.

Да ви разправям как аз реших да сграбча съдбата си в ръце и да се запозная с някой Арен момък.

Разбира се, посъветвах се с приятели. Те ми викат, в интернет можеш да намериш всичко. Обясниха ми стъпка по стъпка и се гмурнах в приключението.

Опитът за баланс и трудните решения

Трудните решения не са просто трудни. Те са онези смазващи, отчаяно наболяли, безочливо належащи и изнудително-принудителни дилеми, които трябва, просто се налага да бъдат разрешени. Друго си е да си поставен пред свършен факт, без избор… просто си е друго. Ще проклинаш, ще цуваш, ще беснееш, ще обвиняваш това и онова, този и онзи и в крайна сметка оставаш невинната жертва.

Но когато трябва сам да отсъдиш, без да си сигурен кое е правилно. Когато цветовете не са два – черен и бял, когато никой не може да ти каже кое е по-важно за теб, е тогава е тя. Безсилието да посочиш правилното и ужасът да използваш зарове.

Шах и мат, без право на отказ от играта.

Избираш и си носиш отговорността, кръста, последствията. Особено ако и в двата случая, ще бъде болезнено.

Тъкмо везните се наклонят, възкликваш „Еврика! Това е вярното решение!“ и нещо накланя везните в другата посока, а решението не търпи отлагане.

Ех, този пуст страх да не сгрешим. Човешко е все пак. Не сме безгрешни.

Как да се научим да вземаме категорични решения? Как да откажем цигарите? Как да променим статуквото? Как да обърнем нова страница? Кариера или семейство? Работа или дом? В България или в чужбина?

Как да определим кое е по-важно? Ами ако искаме и двете?