май 22, 2008
източник на снимката
Ако се питате дали съществува такъв вид от родa човек, то аз вече си отговорих. Дори се упреквам, че е възможно да съм била толкова сляпа и да не установя неговото съществуване до днес.
Всъщност, когато прозрението ме осени разбрах, че през цялото време този човек е бил пред очите ми, но аз упорито съм отказвала да призная, че той е сред нас, а не в праисторията.
Дългогодишните ми антропологични наблюдения върху рода човек, ме наведоха на мисълта, че колкото и да ни убеждават учените, ние, хората не сме от един и същи вид. Т.е. аз твърдя, че не всички хора са от вида Homo sapiens sapiens. И всичко това ме връхлетя подобно ябълката върху Нютон в един безметежен слънчев късен следобед. (още…)
март 26, 2008
Топъл и слънчев съботен следобед е. Празнуваме първа пролет и празника на града. Навсякъде е гъмжило. След дълги обиколки с децата из лунапарк, пълзим по главната улица и решаваме, че ще им купим сладолед. Нареждаме се на почти обезкуражаваща опашка и започваме да медитираме, докато ни дойде реда.
По някое време към мен проближава момиче, вероятно студентка – червена накъдрена коса, средно дълга, подстригана някак асиметрично, кариран панталон, бавен поглед … и с още по-бавен глас се обръща към мен: (още…)
