Топъл и слънчев съботен следобед е. Празнуваме първа пролет и празника на града. Навсякъде е гъмжило. След дълги обиколки с децата из лунапарк, пълзим по главната улица и решаваме, че ще им купим сладолед. Нареждаме се на почти обезкуражаваща опашка и започваме да медитираме, докато ни дойде реда.

По някое време към мен проближава момиче, вероятно студентка - червена накъдрена коса, средно дълга, подстригана някак асиметрично, кариран панталон, бавен поглед … и с още по-бавен глас се обръща към мен: (more…)