септември 1, 2008
Двойка Oecanthus longicaudus или Щуромео и Щуриета
Щуромео и Щуриета са двойка щурци, които се заселиха това лято върху стрък босилек на терасата. Раздразненото ми любопитство ме накара да клеча няколко вечери край босилека, за да разбера нещо повече за новите си домашни любимци. Нарекох ги Щуромео и Щуриета. Благодарение на тях, митовете за щурците един по един бяха разбити.
1. Мит първи - щурците стържат с крака, за да произведат звук.
Първите опити да локализирам звука бяха напълно безуспешни. Още щом доближах мястото, щуреца млъкваше. Щом се отдалечавах песента му се възобновяваше с мощен звук. С което само ме накара да проява магарешката си упортост. И успях да го локализирам върху стръка босилек засаден в саксия. Само че в тъмното можех само да го чуя. Продължих да нахалствам осветявайки мрака с фенерче. Явно щуреца се примири с мен и ме остави да го видя. И тогава беше разбит първият мит. (още…)
август 13, 2008
- Фосили на мида и охлюв от колекцията ми
Спомням си първия път, когато брат ми донесе фосил на мида (снимката горе), изровен по време на игра с приятели. Бях дете и си помислих, че голямата каменната мида е дело на заговор, с цел да ме заблуди, че някога мястото където живеем е било дъно на море. Всяко дете мечтае да блесне с някаква невероятна история и често, за да докаже истинността й прибягва до хитрости. Затова реших, че историята с мидата е именно такава. “Съвършената“ обработка на камъка не беше в състояние да ме „заблуди“. Докато все пак проумях, че колкото и невероятно да звучеше, наистина съществуват каменни раковини. Разбира се, като всяка истинска тайфа, момчетата пазеха в тайна от момичетата (пък били те и роднини) своите скришни местенца. По-късно се оказа, че тези места трудно могат да бъдат скрити, особено ако знаеш какво търсиш и най-вече ако фосилите се търкалят в краката ти. (още…)
