Интуиция и интелект

Всяко познание за вещи и явления, всяка истина, идея, мисъл, усещане или решение, които се появяват спонтанно в нашето съзнание като хрумване или внезапно просветление, се приписват на интуицията. Трето око, шесто чувство…независимо как ще я наречем, трудно можем да я обясним.

Опитите рационално да се обосноват механизмите на интуитивното схващане, засега продължават. Дали това не се дължи на факта, че тя се е развила преди интелекта и че зачатието на мисълта е именно в нейното лоно, ръководено от нейните наставления?

В историята на човешката цивилизация отношенията между интелекта и интуицията никога не са били еднозначнo определяни. Амплитудата им се простира от краен интуитивизъм до краен рационализъм. Съвременният свят е приел за даденост боравенето с предпоставки и съждения, от които се изграждат умозаключения. И всеки факт, който не може да бъде доказан, изведен или проверен по този път, се приема за неистинен.

Работата на интелекта е да извежда своите заключения индуктивно и дедуктивно, анализирайки и синтезирайки. Готовите решения, формули и истини биват отхвърляни със същата страст, с която бяха отхвърляни старите митове и приказки, защото не се поддават на верифициране, не издържат логическите проверки за истинност.

Парадоксът на съвременното рационално мислене обаче е, че то е подвластно на ирационални (интуитивни) нагласи, които намират изява в сферата на дизайна, модата, неформалното поведение, личностните нагласи и мироглед, изкуството (музика, театър, кино, литература, изобразително изкуство), народопсихологията, политиката, дори науката.

Откъде произтича подобен парадокс?

От императивните внушения и изисквания на човешкото несъзнавано. Колкото по-силно мисленето се опитва да подтисне ирационалните нагласи и в частност интуитивните, толкова по-крайни са техните прояви.

Да вземем за пример модерното изкуство (абстракционизъм, дадаизъм, кубизъм и др.). То се появява като реплика в противовес на силната рационализация и като такова е трудно смилаемо, трудно разбираемо, и трудно обяснимо със средствата на разсъдъка, от друга страна то е свободно от неговите изисквания и предразсъдъци и свободно да изявява своите собствени.

Друг пример може да се потърси във философията. Сенсуализмът, като крайно упование в истинността на сетивните данни се появява след дългия период на метафизично догматизиране. Но той пък дава основание за развитие на интуитивизма и други подобни течения.

Да разгледаме основните определения на интуицията.

1. Интуицията като незсъзнавана личностна проява.

Спонтанността на проявите й в човешкото поведение е причина някои течения във философията да я доближават по механизъм на действие до инстинктите. Което е причина те да бъдат представяни за несъвместими с логиката.

2. Интуицията като творчески принцип.

Боравенето с образи и символи от дълбините на несъзнаваното винаги е вдъхновявало хората на изкуството, особено в модернизма и постмодернизма.

3. Интуицията като компенсаторен механизъм на личността.

Един от основоположниците на съвременната аналитична психология – К.Г.Юнг, разглежда интуицията като компенсаторен механизъм по отношение на всички прояви на личността, без да намира отношения на противопоставяне между интелекта и интуицията.

4. Интуицията като непосредствена интелектуална форма на познание.

В зората на европейската философия, Платоновия идеализъм представя сетивния опит за ненадежден източник на познание. Истинно познание според него се достига чрез непосредственото съзерцание на непреходните предобрази на сетивния свят. Разбира се, това е постижимо единствено за разума и то не всеки. В по-нови времена интелектуалната интуиция, под формата на внезапно просветление на ума, в резултат на неговите дирения, е вдъхновила много научни открития. Например таблицата на химичните елементи. Менделеев прогнозира съществуването на 10 неоткрити елемента и оставя празни места за тях в таблицата, описвайки техните специфични характеристики. В този смисъл интелектуалната интуиция има характера на откриване, разбулване. Тя се проявява във вид на прозрения на нивото на разсъдъка, ума или разума. Когато тези прозрения имат статута на предсказани научни истини, те все някога доживяват своята емпирична проверка или логическо верифициране.

5. Интуицията като принцип на мистично откровение.

Тук се включват всички езотерични и мистични практики. Една изключително широка област, почти толкова, колкото историята на религиозните вярвания.

Видно е, че проявите на интуицията не се ограничават единствено в сферата на ирационалното. Нещо повече, участието й в достигането на рационални истини и решения, се легитимира и оправдава разсъдъчно. В сферите на науките (дори точните), където емпиричните данни са недостатъчни или неприложими, се отваря пространство за интуитивно интелектуално дирене.

Какво остава за нашия живот? Като умалено подобие на човешкото развитие, той изобилства от рационални и ирационални залитания.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: