Фосилна треска или пътуване до Тетиския океан

Фосили на мида и охлюв
Фосили на мида и охлюв от колекцията ми

  Спомням си първия път, когато брат ми донесе фосил на мида (снимката горе), изровен по време на игра с приятели. Бях дете и си помислих, че голямата каменната мида е дело на заговор, с цел да ме заблуди, че някога мястото където живеем е било дъно на море. Всяко дете мечтае да блесне с някаква невероятна история и често, за да докаже истинността й прибягва до хитрости. Затова реших, че историята с мидата е именно такава. „Съвършената“ обработка на камъка не беше в състояние да ме „заблуди“. Докато все пак проумях, че колкото и невероятно да звучеше, наистина съществуват каменни раковини. Разбира се, като всяка истинска тайфа, момчетата пазеха в тайна от момичетата (пък били те и роднини) своите скришни местенца. По-късно се оказа, че тези места трудно могат да бъдат скрити, особено ако знаеш какво търсиш и най-вече ако фосилите се търкалят в краката ти.

  Ако бях видяла всичко това в музей, сигурно едва ли щях да се запаля. Музеите (или поне много от тях) имат невероятната способност да превръщат историята в скучна сбирка от предмети, застинали в стъклени витрини, заточени там след мъчително откъсване от средата в която са открити. Покрай тях висят многоезични надписи, в които се взираш чудейки се в какъв ред да ги четеш. Изобщо, отнето ти е преживяването на откривателството. И си плащаш, за да влезеш в един стерилен и подреден къс от действителността, понякога нагоден към представите на своите създатели.

  В никакъв случай не омаловажам мястото на музеите в културната ни среда. Дори обичам да отделям от времето си и да навлизам в нови за мен светове чрез тях. Така стигнах до музея по палеонтология, за да разбера повече за своите находки. Прилежно извадих молив и лист и си записах имената на няколко от тях, които бяха досущ като моите. Една от мидите беше Linotrigonia ornatus (d’Orbigny), един от охлювите Conotomaria dupiniana, а коралите бяха наречени единични. Останалите не успях да разпозная. Организаторът ме изуми като ми каза, че не се плаща за вход (а аз бях решила да си платя и за беседа). Въпреки това най-любезно задоволяваше любопитството ми. Препоръчвам ви при възможност и интерес да го посетите. Макар и да е леко комплицирано синхронизирането на свободното време с работното на музея. Аз лично звънях предварително на телефона даден в сайта. 

 Но ако мечтаеш да се въплътиш в кожата на един истински Индиана Джоунс, вероятно няма да се насочиш първо към музей. Тръпката на откривател те разтриса като треска по пътя към откритието. Не за злато, не за заровени съкровища….а в случая фосилна. Моята се разгоря до там, че бях готова да открия и динозавър, но си дадох сметка, че едва ли е имал работа в морския геологически пласт.

Фосили на единични корали, миди и охлюви от колекцията ми

Фосили на единични корали, миди и охлюви от колекцията ми

  Докато измъквам фосилите от калта и се опитвам да се върна във времето, когато не са били от камък, а са обитавали вероятно съществувалия Тетиски океан или може би оттеглилото се през плиоцена Сарматско море, или пък наричаното някъде Виенско море от неогена, се питам дали наистина е проклятие да се превърнеш в камък. Спомних си вълшебните приказки, в които злите магьосници  обезвреждат добрите герои като ги вкаменяват. Но явно не всяко вкаменяване е проклятие или е такова само в приказките. От онези епохи едва ли би оцеляло каквото и да било, освен във вид на камък. След като си дадох сметка за това се почувствах истински нищожна след несложната за правене прогноза какво ще остане от мен в близките 100 г. Ако бях египетски цар или китайски мандарин, вероятно щяха да ме балсамират по сухия (египетски) или мокрия (китайски) метод и „присъствието“ ми на земята щеше да се удължи с някое и друго хилядолетие. Но това отново не изглеждаше надеждно ако погледнеш към времето от перспективата на милионите години съществуване…Изведнъж се почувствах откривател на най-надеждния метод за запазване на човешкото тяло за вечни времена – фосилизирането. Нали според египтяните запазването на тялото е условие за прераждане…

  Къде ме отведе пътуването до дъното на Тетиския океaн или може би Сарматско море? Отплеснах се…Пазителите на тайните на вечния живот ще ми се изсмеят и ще ме насочат към Небесното царство, а аз бях тръгнала към дъното на океана.

 

Големи седефени миди

Части от черупките на големи седефени миди

  Оказа се, че никак не е лесно да го намеря из геологическите периоди. А желанието ми да определя възрастта на намерените фосили, в буквалния и преносен смисъл чукна на камък.

  Спирам до тук с предположенията. Ако някой може да помогне за определянето на периода, в който са живяли тези вкаменени днес същества или морето/океана, който са обитавали, ще бъда истински благодарна и щастлива.

18 коментара

  1. Не съм много про, за мен палеонтологията е по-скоро wannabe-хоби. Евала иначе. 🙂

    Отговор

  2. Posted by blacboard on август 18, 2008 at 8:43 pm

    В втората снимка една от мидите е от вида (Neithea striatocostata) а самата мида е на възраст е 75-65 мл. горна креда. Първо трябва да кажеш къде си ги намерила така е по лесно да се датират възрастта.

    Отговор

  3. Posted by valshebna on август 19, 2008 at 9:51 pm

    @ UZUMAKI, благодаря! Виждам, че и теб не те е подминала зарибявката 🙂 Ако не придобива фанатични измерения, хобито е ценно преживяване.
    @ blacboard, гореща благодарност за наименованието на вида мида. Всички фосили на снимките са от Велико Търново. И аз си мислех за този порядък години, но нямам никаква литература и предположенията ми висят във въздуха 🙂

    Отговор

  4. Posted by blacboard on август 20, 2008 at 5:17 pm

    Само ти трябва геоложка карта да научиш геохроноложка таблица и си готова лесно ще успееш да датираш възрастта даден фосил.

    Отговор

  5. На думи звучи лесно, дано и на практика е така.

    Отговор

  6. На думи изглежда лесно, дано и на практика е така. 🙂

    Отговор

  7. Posted by blacboard on август 29, 2008 at 2:56 pm

    Ако искате да ви дам едно документално филмче да разберете какво е представлявало Тетиско море и какъв е бил живота през юрският и кредният период. В Kolibka.com има много документални филми от там може да си го изтеглите. Филма е Chased By Sea Monsters – Part III с български субтитри.
    И също този филм Walking with Dinosaurs Part III – Cruel sea също с бг събтитри.
    Дано съм бил полезен.

    Отговор

  8. Благодаря 🙂 за сайта. Хубаво местенце само с научно-популярни филми. Тези за динозаврите са малко по-далече от мекотелите, които ме интересуват на този етап, но много ме зарадва сайта.

    Отговор

  9. Posted by exoticzoo on октомври 2, 2008 at 8:00 pm

    Привет,
    Виждам, че не си губиш времето:-)
    Моето скромно мнение е, че всички фосили от снимките са долнокредни(най-вероятно апт)… Мидата Neithea е по-вероятно да не е N.striatocostata(която е горнокредна), а N.atava. Около Търново има доста разкрития на долната креда. Имам немалко миди, брахиоподи, охлюви, корали и морски таралежи, събрани от района – до с.Пушево, Арбанаси…
    По-натам ще пусна едни снимчици на амонити, които посъбрах миналата неделя на Комщица.
    Поздрави от Варна 🙂

    Отговор

  10. Здравей,
    ето обещаните снимки на амонитите от Комщица:
    http://www.snimka.bg/album.php?album_id=293748
    Междувременно се разходих и по други места. Ходих в неделя до Беледие хан – оттам събрах долноюрски амонити и белемнити, един огромен наутилоид и безброй странни брахиоподи…, аа щях да пропусна и две-три впечатляващи миди.
    Във вторник, връщайки се към Варна, ей тъй пътьом се отбих до Пушево. Там нищо ново не намерих, ама допълних колекцията от долнокредни правилни таралежчета(ще има снимки…). След това се видях с един приятел от Търново – също палеоманиак, ….та заедно скокнахме до гара Трапезица. Оттам си събрах още малко неправилни таралежи. Накрая моят приятел ми подари още куп неща, събирани из Търновско и до Варна стигнах с „пълна кошница“…Като поочистя и определя това-онова, ще пусна в моя блог.
    Поздрави 🙂

    Отговор

  11. Posted by valshebna on октомври 24, 2008 at 6:37 pm

    Похвално дело 🙂 Моето направо бледнее 🙂

    Отговор

  12. Здравей Valshebna,
    Преди години започнах моята разходка в света на отдавна измрелите и вкаменени морски мекотели близо до Търново – с. Велковци, Габровско. Изпращам ти линка към моята страница – може да ти бъде полезна, като информация за това какво би могла да намериш в района. Някои неща със сигурност не са правилно определени, за което моля да не ме упреквате.

    http://balkan-fossils.100webspace.net/

    Надявам се скоро да ни зарадваш с нови снимки на фосили от твоя регион.
    Поздрави

    Отговор

  13. Posted by valshebna on октомври 31, 2008 at 1:03 am

    @ balkan fossils, добре дошъл! Благодаря за линка, разглеждам с удоволствие и любопитство.

    Отговор

  14. Здравей valshebna,
    Пише ти Александър от Велико Търново. Горепосочените приятели са мои и с тях правим експедициите, които ти е обяснил Ростислав от Варна. За някои от тях можеш да прочетеш в моя блог: http://www.ahf-fossils.blogspot.com Разбира се, там можеш да прочетеш и много мои статии, относно някои загадки в света на палеонтологията. Само трябва да те предупредя, че аз имам по нов поглед към геологията на Земята, т.е. има много факти, които сочат, че вероятно Земята не е чак толкова стара, колкото ни описват в учебниците. За да разбереш защо е така, предлагам ти да прочетеш всичките ми статии, както и тези в моя сайт: http://www.arheo-filipov.hit.bg Предполагам,че ще ти бъде интересно да погледнеш в далечното минало през погледа на един човек с новаторско мислене. Приятно четене! 🙂

    Отговор

  15. Posted by Александър Филипов on ноември 1, 2008 at 7:48 pm

    Здравей отново valshebna,
    Знаеш ли, ако проявяваш интерес, с горепосочените ми приятели можем да те включим в наши експедиции, където ще можем заедно да споделяме емоциите си от откриването на вкаменелости.Ако наистина желаеш това, свържи се с мен на този E-mail: alex1968@abv.bg и да си поговорим за това. Приятен уикенд! 🙂

    Отговор

  16. Posted by valshebna on ноември 1, 2008 at 9:36 pm

    Александър, благодаря за поканата. Ще се свържа с теб по мейла.

    Отговор

  17. Posted by exoticzoo on декември 2, 2008 at 11:47 pm

    Привет,
    ето тук http://fosilmania.blogspot.com/2008/12/ovulaster-protodecimae-giusberti-fantin.html
    един интересен морски таралеж… Намерил съм няколко такива на Бяла, между 1997 и 2003г. Още тогава не можах да го определя по наличната литература. Не го намерих и в нета. Едва преди два месеца попаднах на една статия за описан нов вид от Италия, написана през 2005г., по един единствен екземпляр, който е и холотип на вида!!!(аз имам поне три…)
    Така че се чувствам откривател на този вид…и малко ме е яд, че не го описах навремето. Ама нищо де – сега имам май нов „кандидат“, от същия род…, съвсем различен от всичко известно досега;-)

    Отговор

  18. Posted by exoticzoo on януари 13, 2009 at 3:50 pm

    Здравей и Честита 2009 година!
    Пожелавам ти да запазиш духа и мечтите си, все така непокътнати от ежедневните проблеми!
    От няколко дни пиша в един форум, където има тема „палеонтология“. Ето връзка: http://www.ngm.bg/phpBB2/viewforum.php?f=32
    Ако имаш интерес и време, хвърли един поглед. Ще се радвам да се включиш в дискусиите – убеден съм, че ще има какво да кажеш!
    Поздрави

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: