Човешката differentia specifica

източник на снимката

  След един чудесен пост на Deni4ero по темата и аз реших да се позанимая с нея. Едва ли има по-знакова и по-специфична характеристика, която да отличава човека от животните, от псувнята. Нито смехът, нито трудът, нито езикът могат да се конкурират с псувнята в класацията за отличителна човешка характеристика. И животните имат свой език, и те се трудят и те се смеят. Но учените още не са открили животни, които да псуват. С изключение на някои опитомени папагали, имащи честта да бъдат домашни любимци на почитатели на този чисто човешки феномен.

  Начинът, по който хората псуват, е показателен за табутата в дадено общество, тъй като този профанен акт вербално ги сваля. Или казано по друг начин, псувнята е антипод на табуто, на сакралното в определена общност. Например известният  български израз „е** му майката“, е индикатор за нормата да се почитат майчинството и майката. „Е**ло си майката“ е индикатор за нормата отхвърляща Едиповия комплекс.

  Твърди се, че псувнята е вид клетва подобно на изрази като „Да опустее дано“, „Бял ден да не види“… Интересно, че от всички клетви, само псувнята процъфтява в съвременния език под формата на гнусен паразит. Удивително е как народонаселението не се гнуси. Дори напротив, френетично поддържа профанния култ към псувнята. Като се замисля, тя е само един от многото профанни култове като култа към чалгата, секса и различната сексуалност, профанизацията на доскоро сакрални ценности.

  Едва ли има по-разпространен начин за словоблудство, чието катарзисно въздействие е незаменимо за изповядващите го. Разковничето на това  плебейското удоволствие е екстремната деструкция, защото стихията на псувнята е погазването на табутата. Тя е универсален феномен, приложим към цяла палитра екзистентни състояния – неодобрение, гняв, болка, отвращение, недоволство, порицание, обида, но също и почуда, страхопочитание, възхита и др. Плебейството не е изчезнало заедно с римската империя, а се поддържа живо с глада. Хлябът и зрелищата се продават най-добре на култивирани профанизатори. Пазарната икономика има нужда от този пазар и си го поддържа. 

  За мен псуването е един вид социална паразитна епидемия. Заразените са свикнали с паразитите и не ги забелязват, от това речникът им обеднява, способността да изразяват нюансите в преживяванията е сведена до интонационно възпроизвеждане на вариации от псувни, а възможностите да реагират на стресови фактори се свеждат до един – сваляне на натрупаното напрежение чрез псуване. Епидемията се развива в условията на социално неудовлетворение или подражателност. Паразитите превземат езика и ограничават мисленето. По-лесно е да се употребяват шаблонни фрази, отколкото да се мисли как да се отрази конструктивно дадена ситуация. Всички поразени от паразита на псуването, се кълнат, че словоблудството е единствения начин да свалят напрежението и да реагират на различни ситуации, както и на стреса. При подобни доводи изпадам в пълно недоумение. Вярно е, че напрежението и стреса се увеличават, че не се работи в посока изграждане на умения за справяне с него и всеки се спасява както може. Тогава ми остава само да възкликна: Блажени псуващите! Те ще се спасят!

 Веднъж свалили табутата, профанизаторите вече не намират за авантюристично да се връщат към словесната норма. А и усещането за прекрачване на граници и норми увлича. Тук се сещам за крилатата фраза „Слабите имат нужда от ред, силните владеят хаоса“. Това е желание да бъдеш силен по деструктивен начин, особено ако не си господар на съществуващия ред.  

 Псувнята е не просто паразит, тя е агресивен паразит. Колкото и да ощетява езиковата култура на своите носители, още по-вредна е за онези спрямо които е употребена, тъй като накърнява личното им пространство.

 Ако древните езически култури са известни с човешките жертвоприношения, нашата (следхристиянска неоезическа) ще бъде запомнена с доста по-човешка по характера си отличителна черта – псувнята. Човешкият род се развива напук на песимистите.

One response to this post.

  1. първо се се зачудих как псува мечката, ръмжейки 😉
    За съжаление, това е зараза, на която хората се отдават почти с благоговение и й принасят жертви (от кеф)

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: