Хааайде на купона!
Няма един и същи начин, по който човек отбелязва празниците. Единственото общо между всички празници е, че се празнуват от по-големи социални общности, без да е задължително те да са еднонационални. Съществуването на утвърдени шаблони не унифицира начините по които празнуваме и не ги свежда до няколко възможности.
Сега празниците нямат ултимативната задължителност, която са имали до преди 50-100 г. , особено в затворените общества и култури. От правилното извършване на ритуалите са зависели живота, здравето, плодородието, продължаването на рода, запазването на идентичността…. Сега празничните ритуали са част от колорита на миналото. Традициите са изгубили своята общовалидност и спазването им вече е въпрос на избор, нагласа и сантимент. Да видим как се градят новите традиции.
Ритъмът празник – делник е променен до неузнаваемост. Делниците често приличат на празници по това, че работата върви унило. А когато делниците са динамични и натоварени, не остава място и време за празници. Общозадължителният преди ритъм работа (до дупка) – почивка (абсолютна), делник – празник, вече се диктува от нови условия и е придобил гъвкав вид.
Сега от предишните празници е останало предимно яденето и пиенето, респективно преяждането и препиването. Както се казва, разпускане на душите и най-вече на коланите. Изгубено е тайнството на празничната святост на трапезата. Която се възприема като благодат и дар, време в което да благодарим за възнаградения си усилен труд.
Днес ако не те е цепила главата след празник, все едно не си празнувал. И обикновено е толкова тежко, че после имаш нужда да си почиваш, спасявайки се на работа. Понякога се налага по-сериозна реанимация.
Да видим, дали сте виждали следната картинка: Сяда се на маса, да речем в някоя механа. Хапване, пийване и музика на ушенце. Поръчва се ядене, пиeне…. след по една чаша, масата се губи в дим, а музиката с лекота заглушава жалките ви опити да си кажете две думи с човека до вас. Наблягате на ръкомахането, яденето, но май повече на пиенето и пушенето. От музиката подскачате и без да сте решили да потанцувате. Певачката обикаля по масите, разтърсва деколте, от това са наскачали подпийнали веселяци, кършат се по странен начин и ръкомахат. Покъртителни балкански ритми са подгонили страстите….и така до сутринта, след която героите се събуждат полуживи, с вкус на пепелници в устата, с тежест и болка в главата, заглъхнали уши и раздразнително настроение. За работоспособност и дума не може да става. Постпразничният синдром е доказателство за як купон…
Това е начинът, по който аз лично не празнувам. И не разбирам.
А вие как празнувате?
Elly's Weblog 
Posted by exoticzoo on януари 13, 2009 at 3:42 pm
За мен празниците означават свободно време за семейството и приятелите. А свободното време използвам (при всяка възможност) за излизане извън града. Дал Господ хубави места за обикаляне. Естествено е желанието, да споделям екскурзиите с близките до сърцето ми хора. Не мога да се оплача от такава скука, че да съм принуден да „празнувам“. Ако времето или други фактори, не позволяват „излети“, намирам начин да си разнообразя живота било с хубав филм, било с концерт, чоплене на събрани преди фосили…и в краен случай, с ровене в нет-а.
Е, отвреме навреме се „спретва“ някое купонче (без чалга!!!), с умерено пийване и гастрономически изненади – „нищо човешко не ми е чуждо“…
Posted by valshebna on януари 18, 2009 at 10:57 pm
О, това определено е творчески подход към празниците и е много по-приемлив от димно-алкохолно-слухоразбиващия. 🙂
Posted by batpep on февруари 23, 2009 at 3:43 pm
хм
при мене е мноого по-различно, но това е защото страшно обичам да спя. ето защо преди големи празници по цял ден спя, пък после ям и пия (заради гърмежите на недорасляците,да не кажа друга дума, които си мислят, че като изтрещят сто лева на улицата и целия град ще ги разбере кви са пичове/пички).
а празниците, които празнуваме с приятели, са танци. ама яко – поне три деня след това не трябва да можеш да ходиш нормално, иначе не си се представил добре 🙂
Posted by valshebna on февруари 24, 2009 at 9:43 pm
Batpep, това е доказателство, че хубавите идеи никак не са сложни! Каква по-хубава идея от тази, да спиш преди празник! „После е преди преди“ – както казва Алиса.
И посрещаш постпразничния синдром предварително отпочинал и щастлив. Разбира се, че след еуфоричното пеене до прегракване и танци до мускулна треска, той е с пренебрежима значимост.
Posted by myhappypond on декември 16, 2009 at 8:24 am
Яденето и пиенето не са ми приоритет в честването на празниците. Но има нещо много магично в предпразничните и празничните дни, което рядко се случва в делничните – хората стават по-добри, по-усмихнати, по-приветливи, по-ведри. Човек сякаш се отпуска, забравя за злободневните проблеми и притеснения, има време за семейството и приятелите си и това неминуемо кара лицето му да грейне. Ето това харесвам най-много на празниците. Светът става някак си по-светъл и добронамерен.
А как празнувам аз – обичам да използвам дните за пътуване до интересни и непосещавани до момента местенца 🙂
Posted by Графът on декември 18, 2009 at 10:39 am
Като всяка друга работа, празникът се оценява след като мине. И честичко човек в себе си мисли „И за какво ги върших тия?!?” 🙂
А причината е основно една: „плановост”! Плановост, подчинена на уж традиционни правила, какво трябва да се прави за да се признава за празнуване. Рядко са хората, които използват празника за да правят това, което най-много им се иска и за което в делник все не остава време.
Как мислите, празнуване ли е „Ехаа, 3 дена ще си отспя и нищо няма да пипна!”, „Ураа, цели 4 дена празници, най-после ще се пориболовстваме на воля!”? 🙂
Приятно прекарване на празниците!