Хигиена на отношенията

източник на снимката

Личните и служебните отношения ни ситуират в един мезо-космос, нашата лична вселена, чийто център сме ние.  Аз като личност представлявам микро-космос, а необятната вселена   макро-космос.

Космосът на отношенията и нашата душевна хармония са взаимно свързани. Душевният ни комфорт или дискомфорт зависи от начина, по който възприемаме социалната си среда и тя нас.

В зависимост от баланса между позитивната и негативната енергия, средата ни е с различна степен на замърсеност.

Често може да се чуе изразът „мръсен човек“ или „мръсник“ за някой, който трови междуличностната  атмосфера. Опозицията „чисто – мръсно“ е вътрешно присъща на сферата на междуличностните отношения. Употребяват се и изрази свързани с дефекация и изобщо отделяне на екскременти по отношение на субекти, които с лекота саботират екипната работа или личните взаимоотношения.

Ако някой ни натоварва с проблемите си и ни обсебва с тях, се оплакваме, че ни ползват като кошче за душевни отпадъци.

Други двойки опозиции са „болно – здраво“,  „отровно – лековито“. Приемаме общуването с приятелите и приятните за нас хора като „балсам и лек за душата“. А когато в обществото се засилят негативните прояви, го обявяваме за „болно“. Социалният организъм, подобно на индивидуалния, се нуждае от хигиена, за да поддържа защитните си сили.

За мен е важно да си отговоря на въпроса  мога ли да контролирам хигиената в мезокосмоса, в който протича живота ми. И мога ли да поддържам хигиената в отношенията си с хората около мен? Как да ограничавам вредните и токсични емисии?

Първо се заговори за екология, за опазване на околната природна среда. Но се видя, че преди тази екология трябва да се постави екологията на духа. Опазване чистотата на духа и на заобикалящата  ни социална среда.

На какво се дължат замърсяванията? Ако в науката за опазване на околната среда е прието, че индустриализацията и консуматорството водят след себе си замърсяване. Какво да набедим като замърсител на  микро- и мезо-космоса? Със сигурност духът на времето няма пръст в тази работа.

Дали хищническата ни природа е отговорна? Хищничеството е полезно за оцеляването, било като акула в бизнеса, било като ловец на щастие. Само, че човек не е като останалите хищници.

Перспективно и модерно е да се отчитат позитивите от гледна точка на растежа на печалбите. Мерните единици на успеха и щастието са парите, имотите, колите, техниката…. Респектирани сме от акулите в бизнеса. Всички искаме да сме хищници, без да подбираме средства. Всъщност, подбираме ги. Колкото по-агресивни, толкова по-добре …. твърдим, че не влагаме нищо лично. А между отровата и лекарството разликата е в дозата, която умишлено избягваме. Приоритет ни е успехът, а не здравето.  Бавно или бързо действаща, отровата прониква навсякъде. Създаваме си токсична среда.

Ако можем да балансираме между човеколюбието и хищничеството, дали ще успеем да създадем хигиенични отношения? Да не забравяме, че разликата между лекарството и отровата е в  прецизираната  доза.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: