Войни в (раз)мирно време

Какво е това мирно време, в което се разразяват епични битки по всички „фронтове“ на мирния ни иначе живот?

Една война обаче буди недоумение.

Войната между работодателите и наетите от тях на работа.

Виждали ли сте работодатели, които са собственици на престижни фирми и търсят хем евтина, хем високо квалифицирана работна ръка?

Един вид многоръкия Шива да работи, но не в името на вселенския мир, а в името на престижа и печалбата на фирмата. Дори да им предоставя дарения задето има честта да работи за тях. Тяхната собственост е центърът на вселената и всичко следва да се върти около нея.

Манталитетът на такива работодатели е разковничето на разразяващи се битки. Те страдат от манията, че разбират от всичко, че знаят повече от останалите, че предлагайки работни места правят велика саможертва и че за да възнаградят наетите на работа, последните трябва да си го заслужат с цялото усърдие на което са способни и дори повече. Ето по какво ще ги (раз)познаете.

1. „Ти работиш за мен!“ или лоялността към фирмата (собственика).

След вече изминалото интервю, в което са изискали поне няколко документа за завършено образование, квалификация, стаж, опит,  владеене на минимум 2 езика, ти си вече нает. Обяснили са ти, че фирмата е престижна, че в нея се подбират квалифицирани кадри и че има специални изисквания за всеки работещ в нея. Сега идва редът да се докажеш, особено в лоялност към Шефа, респективно фирмата и обратно. Толерира се идването на работа преди началото на работния ден и тръгването поне 15 мин. след края му; инициативата да работиш извънредно и съвършено доброволно, да поемаш повече работа и да бъдеш мултифункционален като в рекламите. Не, не заради бонуси или повишение на заплатата! А заради лоялността…

2. „Плащам ти за да ми работиш“ или манталитетът на робовладелеца.

Какви почивки като има работа? Не съм ви наел, за да ми пушите цигари и да ми пиете кафета.  А като няма работа, вместо да ми стоиш се огледай! Има нужда от подреждане, от почистване, от пренареждане, от преглед на свършеното, от оптимизация, от профилактика, от генериране на нови идеи за приходи. Аз ли трябва да ви казвам? Ами мислете!

Как обаче работодалят нарича свои парите, които заработваш за заплатата си остава загадка. Единственото логично обяснение, че той изповядва веруюто на робовладелеца.

3. „Ти имаш задължения след като съм те наел на работа“ или синдромът на абстрактната длъжностна характеристика, неопределеното работно време и постоянно разположение.

Работата трябва да се свърши и това е! За това ти плащам! Ама няма значение, че си си свършил задълженията, няма да ми седиш, ще отидеш и ще помагаш на другите. Персонала е намален, нямам излишни пари да плащам на други хора.

4. „Криза е“ или не мога да ти плащам повече от минималната.

Криза е, какво очакваш! Ще ти плащам, когато има пари. Като не ти харесва, прав ти път. Където и да отидеш, навсякъде е така.

5. „Наел съм те работиш, когато няма работа ще излизаш в неплатен отпуск“ или тука има, тука нема заплата.

Да не забравиш, че винаги има начин да получиш по-малко от договореното и това е по-добрият сценарий, заключават работодателите.

Работодателят, дали защото е твърдо убеден, че защитава интересите си (своите и на фирмата) е агресивен, самонадеян, мнителен, винаги прав и крайно взискателен и френетично ангажиран с интереса на собствената си фирма отъждествена със собствената му персона.

Синдромът на недоволния работник и неговата борба за справедливост:

1. „Като съм си свършил работата мога да правя каквото си искам“

2. „Ше работя толкова, колкото ми плащат“

3. „Те няма да ми плащат, аз пък ще завличам фирмата“

Философският въпрос е: Кое е първото? Яйцето или кокошката? Френетичният работодател или недоволният работник?

Ако питате работодателя, той ще ви се оплаче как все наема накадърници.

Ако попитате работника ще ви се оплаче, че все попада на некоректни работодатели.

Решението е да преминете в Нирвана, да се превъплатите в образа на многоръкия Шива, който е доволен от живота, усмихва се, мълчи и работи или просто да си потърсите нова работа.

Ако битките продължават, войната ще се превърне в епидемия, дори пандемия.

One response to this post.

  1. Браво, Ели!
    Това е жестоката ежедневна истина! Тая „криза“ така им дойде добре на работодателите, че ако има начин дори ще ни накарат да им плащаме, че са ни наели на работа – толкова много се самозабравиха, че ако има как и душата ни ще вземат!

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: