Храната в изкуството – тотем или табу?

Храната в изкуството е съвременна игра на твореца. Но на участието й в едно произведение на изкуството може да се погледне или като на акт на нейното профанизиране, или като акт на нейното сакрализиране.

Правенето на изкуство по традиция е сакрален акт. Но храната сама по себе си е сакрален обект. Тя не е просто предмет, който може да послужи като суровина, на която творецът ще придаде сакрална стойност и ценност. Използването на храната извън системата от табута е било възприемано като акт на профанизиране. Правилата за отношение към храната са налагали контрол не само върху произвеждането и приготвянето, но дори и върху времето и начина на консумирането й.

Отхвърлянето на системата от табута свързани с храната, днес за едни и грях, за други е нов начин за сакрализиране чрез изкуството. Отказът  на човек да употребява храната съобразно тази система на табуиране, означава само едно – задоволеност, освобождаване от необходимостта да влагаш усилия в изкарване на прехраната.

Това преминаване отвъд, извън границите на необходимостта се явява знак за опитомяване на битието, игра със съществуващото, изкуство, издигане на твореца до висотата на Създателя. Играта е победа на свободата над условностите, овладяване на съществуващото.

Приемането на храната като игра и изкуство  е възможно само ако човек е успял да задоволи първичните екзистенциални потребностите. Храната се използва като първичен материал, суровина. Човечеството сякаш е преборило е глада и си играе с насъщния. Ирония и профанизация или свещенодействие и апотеоз.

Приемането й като дар от боговете или като същински бог (нафората и виното са Христовите тяло и кръв) е било най-голямото й възвеличаване.

Растението киноа (Chenopodium quinoa) е древна храна, която е култивирана в Южноамериканските Анди преди около 3 000 години преди новата ера. Древните инки са наричали киноата “майката на всички зърна” и са я приемали за свещена храна.

Шилонен (Xilonen) – ацтекска богиня на младата царевица, покровителка на бедните е била умилостивявана за богат добив на царевица с принасяне на човешки жертви в средата на лятото.

Виното за траките било сакрална напитка, сближаваща ни с боговете. Смятало се, че виното е самият бог, който влиза в човека.

Нафората в православието е тяло Христово, а виното – негова кръв.

Хлябът винаги е бил възприеман като нещо сакрално, а правенето му е било равнозначно на свещенодейство.

Изкуството и храната вече взаимно се предполагат. Храната завладява териоторията на изкуството, така както изкуството завладява храната.

Забележка: Илюстрациите са творби на известния австралийски художник-фотограф Карл Уорнър. Тук можете да се насладите на творчеството му.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: