Да имаш его или да бъдеш човек?

EGO_OR_BE

Вървя небрежно и разсъждавам ли, разсъждавам  върху въпроса „Да имам его или да бъда човек?“. Точно на мен ли се случи да ме връхлети такъв фундаментален проблем като този за човешката същност и  как да се самоопределя? Да имам или да бъда? Вместо да отида да пийна една бира с приятели и да се отдам на небрежни раздумки, аз се мъча да различа фикция от реалност. Щото не може просто така да я карам както до сега. Може да са ме програмирали погрешно, че да бъдеш човек е истинската реалност, а то да си е чиста проба фикция.

Ето например, една позната, която работи като преследвач на амбиции има голяма полза от егото си. По-рентабилно е някакси. Преследването на амбицията оправдава лъжата, измамата и всички останали така наречени грехове. Ето и политическата ни класа (нали сме класово, а не класно общество), и тя си е преследвала амбициите за власт и е успяла – къде с пари, къде с шантаж, къде с лъжа, къде с притворство….

А пък аз работя като борец за справедливост. И други познати работят като борци, но по-умните се борят за собствената си. И да си призная, имат повече успехи от мен.

Сигурно са ми чели много вълшебни приказки с happy end и съм се идентифицирала с героите. И аз като в някаква хероика търся фундаленталната истина и правда и искам да се възцари в света. Да, в легендите героите са справедливи и успяват.

Ама светът е подвластен на природни закони. Нито един жълъд  няма да се възпротиви на несправедливостта ако бъде изяден след нападение от диви прасета. Защото това си е закономерност. Нищо, че има и друга закономерност за всеки жълъд – да израсте като величествен дъб.  Прасетата ядат жълъди, и ако съм жълъд, ще е напълно според природните закони да ме изяде което и да било диво прасе.

Да но аз не съм точно жълъд. Аз съм самоосъзнал се такъв на дървото на живота  и търся как да се определя. Щом имам самосъзнание, неминуемо мисля и съществувам.

При цялото това изобилие от мотивиращи, позитивно настройващи програми, обучения за лидери, за себеутвърждаване, за успех… аз започвам да си мисля, че не съм обикновен жълъд.  Защото според тях  моето съзнание определя какъв съм. Даже аз може изобщо да не съм жълъд. Но пък и не искам да живея във фикцията, че съм нещо друго, различно от това, което съм.

Сложна работа се оказа живота.

Ето например друга позната ме убеждава, че е израсла по-високо на дървото и затова тя вижда нещата по-добре и изобщо е нещо повече от мен, нисшестоящия жълъд.  Докато в действителност само егото й е пораснало повече.

И като разсъждавам така си мисля, че може би са прави тези дето смятат, че то, егото,  макар и да е човещинка, не е много читава работа. Ама как да подскажеш на някой, че храни звяр в себе си, вместо да бъде човек? Той си е убеден, че неговото его е върховна ценност.
Решил е, че  без важната му персона светът ще спре да се върти и убедително изгражда поместен (у наше село) култ към себе си. Как да му подскажеш, че просто е поникнал върху дървото на живота и е част от него,  не е негов  връх?

Такива хора забравят, че са част от едно йерархично устроено космическо дърво. А аз колкото и пъти да повдигам въпроса „Да имам его или да бъда човек?“, за пореден път  избирам човешкото. Ясно е че така съм програмирана да разсъждавам.

Съгласявам се с Мирча Елиаде, че да бъдеш човешко същество е сам по себе си религиозен акт.  Символ верую на тази религия са любовта, емпатията, справедливостта, коректността, истината, доброжелателството, уважението и т.н.

Цъкам с език и гледам как жълъдите по нашия клон  живеят в собствена паралелна реалност, създавайки си броня от самоутърждения, виждайки в огледалото  образа, който искат да видят. В един момент ще паднат по силата на гравитацията, а после ще обвинят другите жълъди, че са викнали прасетата.

2 Коментари

  1. Posted by dqdka on юни 28, 2013 at 7:25 pm

    Нима когато любовта, емпатията, справедливостта, коректността, истината, доброжелателството, уважението и т.н. са насочени към другите е човешко, а когато ги насочим към себе си е егоистично (нечовешко)? Не трябва ли на първо място да уважаваш и обичаш себе си, за да можеш да се наречеш човек?

    Отговор

    • Posted by valshebna on юни 29, 2013 at 7:23 pm

      Търси се златната среда, не може нито да обичаш само другите и да мразиш себе си, нито да мразиш другите и да се издигнеш в кумир. Егото не е нещо нечовешко, нечовешко е да го храниш докато се превърне в звяр, докато те превърне в звяр…

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: