Опит за психоанализ на политическата класа

Chris Buzelli, Illustration

Edipus king, Illustration by Chris Buzelli

Опитът за психоанализ на българската политическа класа дойде съвсем спонтанно. При вида на изпадналото в нервна криза общество, тя притихна, отстъпи крачка назад докато кризата отмине и полегна на кушетката, за да си припомни своите сънища, да се самоуспокои в монологично мантруване и да се изправи пред страховете си.

Вярвам, че ще ми простите, че споделям с вас конфиденциална информация. Но това всъщност беше неуговорен психотерапевтичен сеанс. Той не се състоя в кабинетната стерилност на отношенията лекар – пациент. Това сякаш се случи у дома, на дивана. А изплашената ни политическа класа се прибра като малчуган, който е бил набит от батковците и идва да се гушне в полите на майка си. И затова първото, което ми направи впечатление е ясно изразеният Едиповия комплекс.

Кървавата драма на древния цар на Тива – Едип, е в основата на този  психологически феномен. Едип се влюбил в майка си, която не познавал и за да я обладае сексуално убил своя съперник, без да знае, че в действителност той  е негов баща. Отдавайки се на инцеста, той неминуемо достигнал до фаталния си завършек.

Поради факта, че политическата ни класа няма ясно изразен полов диморфизъм, приемаме, че тя е безполов все още субект, чиято сексуалност се пробужда и чийто неузрял Аз, не успява да сублимира тази самоунищожителна архетипна енергия.  Но нашата политическа класа не осъзнава не само своята полова идентичност, ако и да я призоваваме да се държи като мъж с чест и достойнство, тя не осъзнава  или не помни  своя произход. А нейният произход е демократичен, издигната е посредством свободната воля на народа, който делегира своите пълномощия на определени политически субекти. Народовластието е брачният съюз на народа и властта, от което произтича влатта на политическата класа.  Колективното несъзнавано на политическия елит, давайки изява на архетипния образ на Едип цар, се въвлича в  драмата, в която неговият родител –  народът се явява съперникът, когото иска да унищожи, за да се отдаде на инцест с другия си родител – властта.

Колективното несъзнавано на политическата ни класа още не може да сублимира архетипната енергия на Едиповия комплекс,  да подтисне нагона си към властта.

Ако приемем, че Едиповият комплекс се проявява при момченцата между 2 и 5 години към родителя от противоположния пол, то политическата ни класа живее 23 години  в едиповата си фаза.

Да речем, че й трябва повече време…. но народът сякаш в един момент се видя надвесен като сянка над собственото си, изпаднало в клинична смърт тяло.

И тъй като народът подобно на митичен герой, не умира в истинския смисъл на думата,  в един момент се събуди от смъртния си сън и в него се надигна архетипния образ на Кронос, който в мита изяжда своите деца  с олимписка жестокост, за да не му отнемат властта.

Разрешаването на Едиповия комплекс идва с идентификацията. С осъзнаването на ролята и със сублимирането на сексуалната енергия.

Зрелостта на политическата ни класа 23 г след зачеването си е крайно необходима за нормалното й функциониране.

Въпросът е дали неврозата й, изразяваща се в паника, натрапчива психоза, фобия от лустрация,  не е симптом на невъзможността за достигане на психологическа зрялост.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: