Пролетно прочистване

zenskiboi_1

Началото  на пролетното пробуждане мина почти незабелязано за госпожа Тръткова. Слънцето блесна  и тя чак тогава се плесна по челото и се огледа наоколо. Усърдната й работа беше на път да й донесе поредния тиквен медал, а грижите й за комфорта на г-н Трътков я бяха превърнали в досадно грижовна таралелка.

Та пролетта за малко да мине покрай мисиз Тръткова, когато тя си допълни  домашните задължения и със задължителното според нея основно пролетно разчистване, за да се титулува мисиз Съвършенство. Почти със задоволство си представи короната на главата си и в допълнение един ангелски нимб над нея.

Онова засукано гадже, което беше изгонено от кожата на  госпожа Съвършенство се опитваше безуспешно да се завърне на мястото си. Но госпожа Тръткова беше набрала инерция и  го отпъждаше като мръсно коте. В едно тяло нямало място за двама.

„Ще й дам да се разбере!“ – закани се малката – „Всичко е постигнала благодарение на мен, а сега се прави, че ме няма.“

„Колко пъти да й разправям, че съвършени хора няма?“

Всичко изглеждаше идеално за мисиз Тръткова. Но беше забравила за пролетта, за цъфтежа, за пробуждането, за почистването и за пролетното разгонване на котараците. Като всяка завършена домакиня, тя беше забравила и за себе си. Ама хич даже и не си правеше труда да поразчупи шаблона, в който се беше намърдала. Ще кажеш, че трътката й пречеше.

Пролетта пукна, г-жа Тръткова сновеше като сомнамбул от работа до вкъщи и обратно. Докато в един прекрасен миг, целият й свят, на който му беше писнало да стои на едно място, тръгна на околосветско пътешествие. Махна й за сбогом и я остави да си обитава скъпоценния шаблон.

Ошеметената Тръткова се ококорчи, спихна се и изведнъж около нея зейна голяма празнина. Малката мис Тръткова се изтъпани до нея и й кресна:

„Айде, обирай си крушите! Връщам се, където ми е мястото! Прогони всичко, което бях постигнала!“

Госпожа Тръткова не отстъпваше: „Стига си плямпала глупости. Даже трябва да си ми благодарна за пролетното прочистване, че само боклуци ми се бяха натрупали заради теб!“

Сигурно щяха да спорят до пълно умопомрачение, ако не беше ги осенило просветлението. Благодарение не него не се стигна до обиране на крушите по никое време.

Нашите две героини се огледаха и установиха, че  има място и за двете.

След като вече се бяха отървали от боклука, къде волю, къде неволю, благодариха на пролетта, па плеснаха с ръце и се прегърнаха.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: