Мъките на Невинко Прокрустов

Невинко Прокрустов беше от истинските мъже. Ценеше женската хубост, окачена на високи токчета и разклащаща пищна гръд. Дори пред екрана на телевозора не пропускаше да поздрави хубавиците „Oй, на батя“.
В личен план обаче, Прокрустов нямаше късмет с жените. Все не им се намираше угодия.
Жена му си тръгна преди години, щото се оплака че не я уважавал. Че какво иска тая жена?
Невинко работеше по цели дни и нощи, не се прибираше в къщи от работа, тя внимание искала.
Ама пък като си е тръгнала, прав й път.

И Невинко се залюби с едно моме. Хем да си излекува нараненото мъжко самочувствие, хем да се обнадежди, че не всички жени са претенциозни като жена му.

Ама пусто и меко сърце, удари го на носталгия. Помислиха как ще зарадват децата. Решиха да закрепят отново брака с жената.

Мина се що се мина, старите несгоди изплуваха. Жената не стоя дълго и пак го напусна.

Ядоса се Прокрустов на мекото си сърце. Таквиз добрини прави, таквиз жертви, а няма угодия на тез жени.

Рипна да търси ново моме. Залюби се Прокрустов. Забрави за нараненото си мъжко самочувствие. Момето не знаеше, че Невинко е женен и очакаваше от него да се съберат. Само че Невинко хем на момето не споменаваше, хем на жена си. Жената нали го напусна, какво да й споменава? А пък на момето любовта и сърцето си дава, какво по-хубаво?

Патриархалното възпитание и любовта разпъваха Прокрустов.   Намираше успокоение в мисълта, че семейството е висша ценност. Нищо че не живеят с жената. Пък на момето нали даваше цялата си ергенска любов и това поддържаше баланса на световната справедливост.

По някое време се размисли дали не е добре заради децата все пак да се пробва да позакърпи брака. Човъркаше го отвътре да пробва да стопли семейното гнездо. Отиде при жената, сговориха се, от опит глава не боли, пък и делото е добро.

Каза на момето, че няма избор. Задължения има като баща, ще се жертва и ще се пробва да се събере с жената.

Пусти късмет обаче, пак му изигра номер. Пак не можа да угоди на жената, ама тоя път той се дигна. Махна с ръка и викна на глас: Няма угодия!

Като се разочарова поради липсата на резултат от жертвата си, Невинко се завъртя и с разбито сърце падна на колене пред момето. Изплака как го обича, ама само заради дълга трябвало да се жертва. Обеща й, че отсега нататък ще я обича още повече. Момето се разтопи от любов и живота тръгна по старому.

Е, любовта е достатъчна, мислеше си Невинко. Аз я обичам, тя си знае, няма нужда сега на дърти години и с големи деца, да си вземам друга за жена. То и пред децата срам да се разведа.

Тъй ама, пак нещо не можа да угоди на жените Прокрустов. Момето не се задоволяваше с чистата му ергенска любов и искаше от него нещо повече. Ама чак пък да се събират, мислеше си Невинко. То децата идват, събират се по празници… то момето не им е майка. Не може у дома, не може у тях. Я колко добре си я караме, уговаряше момето. Обичаме се, това е важно.

Таман да нагоди нещата и момето все нещо му се сърди.

Каква е таз съдба, жалваше се сам на себе си Невинко?

Всичко правя за тия жени и все не мога да им угодя.

Няма справедливост в тоя живот. Мъките са си мъки. Човек от добро сърце си пати.

Добротата може и да спасява света, но светът на Невинко Прокрустов оставаше неспасен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: