Archive for the ‘Лични’ Category

Риалити

LIVE.NB_RealityTVНе знам кой ги пише тия сценарии, ама все в някакви провокативни риалити шоу формати съм участник. Ето например тази вечер. Връщам се от работа късно и полужива от преумора. Да речем, че излязох от един дневен риалити формат, дето нали уж щото ми плащат съм се нахакала. Допълзявам до масата и започвам да се възстановявам със заветната вечеря. След изпълнението на мисията се заех с раздигането. Та пренасяйки чинийка с остатък от сосче с червен пипер и мазнинка, някакъв провокатор ми приплъзна чинийката от ръката и тя като политна, завъртя се във въздуха оплисквайки хуууубавичко беличката стена с наситени огнени петна, Има още

Опитът за баланс и трудните решения

tumblr_mr6bprKeay1rlhdk2o1_500

Трудните решения не са просто трудни. Те са онези смазващи, отчаяно наболяли, безочливо належащи и изнудително-принудителни дилеми, които трябва, просто се налага да бъдат разрешени. Друго си е да си поставен пред свършен факт, без избор… просто си е друго. Ще проклинаш, ще цуваш, ще беснееш, ще обвиняваш това и онова, този и онзи и в крайна сметка оставаш невинната жертва.

Но когато трябва сам да отсъдиш, без да си сигурен кое е правилно. Когато цветовете не са два – черен и бял, когато никой не може да ти каже кое е по-важно за теб, е тогава е тя. Безсилието да посочиш правилното и ужасът да използваш зарове.

Шах и мат, без право на отказ от играта.

Избираш и си носиш отговорността, кръста, последствията. Особено ако и в двата случая, ще бъде болезнено.

Тъкмо везните се наклонят, възкликваш „Еврика! Това е вярното решение!“ и нещо накланя везните в другата посока, а решението не търпи отлагане.

Ех, този пуст страх да не сгрешим. Човешко е все пак. Не сме безгрешни.

Как да се научим да вземаме категорични решения? Как да откажем цигарите? Как да променим статуквото? Как да обърнем нова страница? Кариера или семейство? Работа или дом? В България или в чужбина?

Как да определим кое е по-важно? Ами ако искаме и двете? Има още

Принцесата на фламенкото

Нещо, което си заслужава да чуете:

Драги възприематели!

tv1 

  Цари пълна заблуда, че живеем във века на медиите. Какво значи медии? Не означава ли посредници с двупосочна функция? Да довеждат информацията до хората и да се допитват до тяхното мнение.  Не трябва ли медиите обективно да селектират информацията, от която имаме нужда и да ни я  предоставят? Е хайде, да не сме максималисти и да не очакваме всичко от всички, ама поне малко от някои. 

  Да, напълно прави сте, че задавам смешни въпроси. Освен медии, съществуват и пазарни принципи. Даже тези, пазарните, там както се наричат принципи, са на първо място. Живеем в така наречена пазарна икономика движена от рекламна индустрия. Макар и това да е новата форма на старото правило, че който плаща, той поръчва музиката.

Има още

Фосилна треска или пътуване до Тетиския океан

Фосили на мида и охлюв
Фосили на мида и охлюв от колекцията ми

  Спомням си първия път, когато брат ми донесе фосил на мида (снимката горе), изровен по време на игра с приятели. Бях дете и си помислих, че голямата каменната мида е дело на заговор, с цел да ме заблуди, че някога мястото където живеем е било дъно на море. Всяко дете мечтае да блесне с някаква невероятна история и често, за да докаже истинността й прибягва до хитрости. Затова реших, че историята с мидата е именно такава. „Съвършената“ обработка на камъка не беше в състояние да ме „заблуди“. Докато все пак проумях, че колкото и невероятно да звучеше, наистина съществуват каменни раковини. Разбира се, като всяка истинска тайфа, момчетата пазеха в тайна от момичетата (пък били те и роднини) своите скришни местенца. По-късно се оказа, че тези места трудно могат да бъдат скрити, особено ако знаеш какво търсиш и най-вече ако фосилите се търкалят в краката ти. Има още

Homo erectus exhibicionis

източник на снимкатаHomo erectus exhibicionis            Ако се питате дали съществува такъв вид от родa човек, то аз вече си отговорих. Дори се упреквам, че е възможно да съм била толкова сляпа и да не установя неговото съществуване до днес.

Всъщност, когато прозрението ме осени разбрах, че през цялото време този човек е бил под носа ми и пред очите ми, но аз упорито съм отказвала да призная, че той е сред нас, а не в праисторията.

Дългогодишните ми антропологични наблюдения върху рода човек, ме наведоха на мисълта, че колкото и да ни убеждават учените, ние, хората не сме от един и същи вид. Т.е. аз твърдя, че не всички хора са от вида Homo sapiens sapiens. И всичко това ме връхлетя подобно ябълката Нютон в един безметежен слънчев късен следобед. Има още

За мислописането

 Този блог приютява приумиците на своята съчинителка. Авторицата се именува Ели Стефанова. Тя вярва, че случайността е неуговорена среща на две или повече закономерности. И че щастието може да бъде или временно, или измамно….но все пак съществуващо.

 Мислописането е писане на мисли, което авторицата понякога прави. Завършила е теология и философия. Интересите й са в областта на семиотиката, психологията, философията.