Archive for the ‘Хоби’ Category

Мантри за щастие

14721_776169972468262_9204031232316137286_nВсичко, което човек постига по правила, които приема за свои, го прави щастлив.

Ортодоксалният християнин е щастлив с Бог, молитвите, постите и чистата вяра.

Крадецът е щастлив с направения удар и придобитото.

Краварят е щастлив с добрия млеконадой, здравите животни и добрият прираст.

Това, което се нарича щастие е толкова разнообразно, но за сметка на това толкова императивно.

Продавачите и водачи към щастие се надпреварват да съветват горкия нещастен човечец как да бъде щастлив.

10 правила, 30 съвета, 12 неща, които не знаете…. чети и изпълнявай.

Има още

Празничен великденски козунак със стафиди и плънка от орехи и мармалад

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Необходими продукти /за 4 козунака/:

1,5 – 1,7 кг. брашно (може и 1.2 кг. да е достатъчно)

3 пак. суха мая на д-р Йотке или 1  1/2 кубче прясна

8-9 яйца + 1 за намазване

200 мл. прясно мляко

200 гр. краве масло  (може и свинска мас)

300-350 гр. захар

2 пак. ванилия

1 непълна ч.л. сол

кората на 1 лимон

300 – 350 гр. тъмни стафиди + 250 мл. ром за накисването им

За плънката: 400 гр. орехови ядки + бурканче  шипков мармалад Има още

Коледна къщичка с дъх на мед и канела

За празничната коледна атмосфера у дома, освен елхата и украсата, е много важна медената къщичка. Наоколо ухае на мед и канела. Понякога дори елхата е окичена с меденки.

Предлагам ви рецептата, ако решите, че ще внесе допълнително аромат и настроение в дома ви.

Има още

Фосилна треска или пътуване до Тетиския океан

Фосили на мида и охлюв
Фосили на мида и охлюв от колекцията ми

  Спомням си първия път, когато брат ми донесе фосил на мида (снимката горе), изровен по време на игра с приятели. Бях дете и си помислих, че голямата каменната мида е дело на заговор, с цел да ме заблуди, че някога мястото където живеем е било дъно на море. Всяко дете мечтае да блесне с някаква невероятна история и често, за да докаже истинността й прибягва до хитрости. Затова реших, че историята с мидата е именно такава. „Съвършената“ обработка на камъка не беше в състояние да ме „заблуди“. Докато все пак проумях, че колкото и невероятно да звучеше, наистина съществуват каменни раковини. Разбира се, като всяка истинска тайфа, момчетата пазеха в тайна от момичетата (пък били те и роднини) своите скришни местенца. По-късно се оказа, че тези места трудно могат да бъдат скрити, особено ако знаеш какво търсиш и най-вече ако фосилите се търкалят в краката ти. Има още