Quo vadis?

images„Изхвърлете баласта от борда! Нека лодката ви в живота бъде лека и носи само онова, което ви е нужно – уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са ви необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо. Ще видите, че тогава лодката върви по-леко и не може тъй лесно да се обърне, а обърне ли се, бедата няма да е голяма …“ Джеръм К. Джеръм „Трима души в една лодка (без да броим кучето)“ Цялата публикация

Опитът за баланс и трудните решения

tumblr_mr6bprKeay1rlhdk2o1_500

Трудните решения не са просто трудни. Те са онези смазващи, отчаяно наболяли, безочливо належащи и изнудително-принудителни дилеми, които трябва, просто се налага да бъдат разрешени. Друго си е да си поставен пред свършен факт, без избор… просто си е друго. Ще проклинаш, ще цуваш, ще беснееш, ще обвиняваш това и онова, този и онзи и в крайна сметка оставаш невинната жертва.

Но когато трябва сам да отсъдиш, без да си сигурен кое е правилно. Когато цветовете не са два – черен и бял, когато никой не може да ти каже кое е по-важно за теб, е тогава е тя. Безсилието да посочиш правилното и ужасът да използваш зарове.

Шах и мат, без право на отказ от играта.

Избираш и си носиш отговорността, кръста, последствията. Особено ако и в двата случая, ще бъде болезнено.

Тъкмо везните се наклонят, възкликваш „Еврика! Това е вярното решение!“ и нещо накланя везните в другата посока, а решението не търпи отлагане.

Ех, този пуст страх да не сгрешим. Човешко е все пак. Не сме безгрешни.

Как да се научим да вземаме категорични решения? Как да откажем цигарите? Как да променим статуквото? Как да обърнем нова страница? Кариера или семейство? Работа или дом? В България или в чужбина?

Как да определим кое е по-важно? Ами ако искаме и двете? Цялата публикация

Пролетно прочистване

zenskiboi_1

Началото  на пролетното пробуждане мина почти незабелязано за госпожа Тръткова. Слънцето блесна  и тя чак тогава се плесна по челото и се огледа наоколо. Усърдната й работа беше на път да й донесе поредния тиквен медал, а грижите й за комфорта на г-н Трътков я бяха превърнали в досадно грижовна таралелка.

Та пролетта за малко да мине покрай мисиз Тръткова, когато тя си допълни  домашните задължения и със задължителното според нея основно пролетно разчистване, за да се титулува мисиз Съвършенство. Почти със задоволство си представи короната на главата си и в допълнение един ангелски нимб над нея. Цялата публикация

Опит за психоанализ на политическата класа

Chris Buzelli, Illustration

Edipus king, Illustration by Chris Buzelli

Опитът за психоанализ на българската политическа класа дойде съвсем спонтанно. При вида на изпадналото в нервна криза общество, тя притихна, отстъпи крачка назад докато кризата отмине и полегна на кушетката, за да си припомни своите сънища, да се самоуспокои в монологично мантруване и да се изправи пред страховете си.

Вярвам, че ще ми простите, че споделям с вас конфиденциална информация. Но това всъщност беше неуговорен психотерапевтичен сеанс. Той не се състоя в кабинетната стерилност на отношенията лекар – пациент. Това сякаш се случи у дома, на дивана. А изплашената ни политическа класа се прибра като малчуган, който е бил набит от батковците и идва да се гушне в полите на майка си. И затова първото, което ми направи впечатление е ясно изразеният Едиповия комплекс.

Кървавата драма на древния цар на Тива – Едип, е в основата на този  психологически феномен. Едип се влюбил в майка си, която не познавал и за да я обладае сексуално убил своя съперник, без да знае, че в действителност той  е негов баща. Отдавайки се на инцеста, той неминуемо достигнал до фаталния си завършек. Цялата публикация

Да имаш его или да бъдеш човек?

EGO_OR_BE

Вървя небрежно и разсъждавам ли, разсъждавам  върху въпроса „Да имам его или да бъда човек?“. Точно на мен ли се случи да ме връхлети такъв фундаментален проблем като този за човешката същност и  как да се самоопределя? Да имам или да бъда? Вместо да отида да пийна една бира с приятели и да се отдам на небрежни раздумки, аз се мъча да различа фикция от реалност. Щото не може просто така да я карам както до сега. Може да са ме програмирали погрешно, че да бъдеш човек е истинската реалност, а то да си е чиста проба фикция.

Ето например, една позната, която работи като преследвач на амбиции има голяма полза от егото си. По-рентабилно е някакси. Преследването на амбицията оправдава лъжата, измамата и всички останали така наречени грехове. Ето и политическата ни класа (нали сме класово, а не класно общество), и тя си е преследвала амбициите за власт и е успяла – къде с пари, къде с шантаж, къде с лъжа, къде с притворство….

А пък аз работя като борец за справедливост. И други познати работят като борци, но по-умните се борят за собствената си. И да си призная, имат повече успехи от мен. Цялата публикация

Храната в изкуството – тотем или табу?

Храната в изкуството е съвременна игра на твореца. Но на участието й в едно произведение на изкуството може да се погледне или като на акт на нейното профанизиране, или като акт на нейното сакрализиране.

Правенето на изкуство по традиция е сакрален акт. Но храната сама по себе си е сакрален обект. Тя не е просто предмет, който може да послужи като суровина, на която творецът ще придаде сакрална стойност и ценност. Използването на храната извън системата от табута е било възприемано като акт на профанизиране. Правилата за отношение към храната са налагали контрол не само върху произвеждането и приготвянето, но дори и върху времето и начина на консумирането й. Цялата публикация

Войни в (раз)мирно време

Какво е това мирно време, в което се разразяват епични битки по всички „фронтове“ на мирния ни иначе живот?

Една война обаче буди недоумение.

Войната между работодателите и наетите от тях на работа.

Виждали ли сте работодатели, които са собственици на престижни фирми и търсят хем евтина, хем високо квалифицирана работна ръка?

Един вид многоръкия Шива да работи, но не в името на вселенския мир, а в името на престижа и печалбата на фирмата. Дори да им предоставя дарения задето има честта да работи за тях. Тяхната собственост е центърът на вселената и всичко следва да се върти около нея.

Манталитетът на такива работодатели е разковничето на разразяващи се битки. Те страдат от манията, че разбират от всичко, че знаят повече от останалите, че предлагайки работни места правят велика саможертва и че за да възнаградят наетите на работа, последните трябва да си го заслужат с цялото усърдие на което са способни и дори повече. Ето по какво ще ги (раз)познаете. Цялата публикация