Posts Tagged ‘да бъдеш’

Преди да оживея и след това

 

Значииии, аз не съм породиста кобила. Нямам нищо общо с Кобилкина, освен пола. Не уча хората как да развиват сексуалния си потенциал, не споделям мъдри мисли за отношенията между мъжете и жените. Тегля си каруцата ката ден като редова кобила, яхат ме. Няма време за почивка. Всъщност един ден в седмицата, в който да включа пералнята, да мина с прахосмукачката, да сготвя, да измия, да подредя, да си почина ако остане време. И тая работа няма свършване. Сипват ми по малко фураж и сено в хранилката, вода в кофата, поизчеткат ме и ме впрягат.

Щях да си тегля каруцата „докато смъртта ни раздели“, ако един ден не се случи така, че тряваше да отида на доктор. Общо взето съм здрав кон, ама нещо не ми беше наред. Докторът ме прегледа и мрачно изрече една нечувана и непозната диагноза. Каза, че трябва да ме приемат в болница. Има още

Да се запознаем…

internet-loveКак можах до сега да не се представя. Приятно ми е, госпожа Тръткова. Добре де, може и на малко име, просто Марийка. На галено ми викат Мими.  Сега, то и мадмоазел става, но това в официални случаи, като фамилиарничим. Щото нали и ние сме Ентелегентни хора.

Да ви разправям как аз реших да сграбча съдбата си в ръце и да се запозная с някой Арен момък.

Разбира се, посъветвах се с приятели. Те ми викат, в интернет можеш да намериш всичко. Обясниха ми стъпка по стъпка и се гмурнах в приключението. Има още

Quo vadis?

images„Изхвърлете баласта от борда! Нека лодката ви в живота бъде лека и носи само онова, което ви е нужно – уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са ви необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо. Ще видите, че тогава лодката върви по-леко и не може тъй лесно да се обърне, а обърне ли се, бедата няма да е голяма …“ Джеръм К. Джеръм „Трима души в една лодка (без да броим кучето)“ Има още

Опитът за баланс и трудните решения

tumblr_mr6bprKeay1rlhdk2o1_500

Трудните решения не са просто трудни. Те са онези смазващи, отчаяно наболяли, безочливо належащи и изнудително-принудителни дилеми, които трябва, просто се налага да бъдат разрешени. Друго си е да си поставен пред свършен факт, без избор… просто си е друго. Ще проклинаш, ще цуваш, ще беснееш, ще обвиняваш това и онова, този и онзи и в крайна сметка оставаш невинната жертва.

Но когато трябва сам да отсъдиш, без да си сигурен кое е правилно. Когато цветовете не са два – черен и бял, когато никой не може да ти каже кое е по-важно за теб, е тогава е тя. Безсилието да посочиш правилното и ужасът да използваш зарове.

Шах и мат, без право на отказ от играта.

Избираш и си носиш отговорността, кръста, последствията. Особено ако и в двата случая, ще бъде болезнено.

Тъкмо везните се наклонят, възкликваш „Еврика! Това е вярното решение!“ и нещо накланя везните в другата посока, а решението не търпи отлагане.

Ех, този пуст страх да не сгрешим. Човешко е все пак. Не сме безгрешни.

Как да се научим да вземаме категорични решения? Как да откажем цигарите? Как да променим статуквото? Как да обърнем нова страница? Кариера или семейство? Работа или дом? В България или в чужбина?

Как да определим кое е по-важно? Ами ако искаме и двете? Има още

Пролетно прочистване

zenskiboi_1

Началото  на пролетното пробуждане мина почти незабелязано за госпожа Тръткова. Слънцето блесна  и тя чак тогава се плесна по челото и се огледа наоколо. Усърдната й работа беше на път да й донесе поредния тиквен медал, а грижите й за комфорта на г-н Трътков я бяха превърнали в досадно грижовна таралелка.

Та пролетта за малко да мине покрай мисиз Тръткова, когато тя си допълни  домашните задължения и със задължителното според нея основно пролетно разчистване, за да се титулува мисиз Съвършенство. Почти със задоволство си представи короната на главата си и в допълнение един ангелски нимб над нея. Има още

Да имаш его или да бъдеш човек?

EGO_OR_BE

Вървя небрежно и разсъждавам ли, разсъждавам  върху въпроса „Да имам его или да бъда човек?“. Точно на мен ли се случи да ме връхлети такъв фундаментален проблем като този за човешката същност и  как да се самоопределя? Да имам или да бъда? Вместо да отида да пийна една бира с приятели и да се отдам на небрежни раздумки, аз се мъча да различа фикция от реалност. Щото не може просто така да я карам както до сега. Може да са ме програмирали погрешно, че да бъдеш човек е истинската реалност, а то да си е чиста проба фикция.

Ето например, една позната, която работи като преследвач на амбиции има голяма полза от егото си. По-рентабилно е някакси. Преследването на амбицията оправдава лъжата, измамата и всички останали така наречени грехове. Ето и политическата ни класа (нали сме класово, а не класно общество), и тя си е преследвала амбициите за власт и е успяла – къде с пари, къде с шантаж, къде с лъжа, къде с притворство….

А пък аз работя като борец за справедливост. И други познати работят като борци, но по-умните се борят за собствената си. И да си призная, имат повече успехи от мен. Има още