Posts Tagged ‘ежедневие’

Да се запознаем…

internet-loveКак можах до сега да не се представя. Приятно ми е, госпожа Тръткова. Добре де, може и на малко име, просто Марийка. На галено ми викат Мими.  Сега, то и мадмоазел става, но това в официални случаи, като фамилиарничим. Щото нали и ние сме Ентелегентни хора.

Да ви разправям как аз реших да сграбча съдбата си в ръце и да се запозная с някой Арен момък.

Разбира се, посъветвах се с приятели. Те ми викат, в интернет можеш да намериш всичко. Обясниха ми стъпка по стъпка и се гмурнах в приключението. Има още

Опитът за баланс и трудните решения

tumblr_mr6bprKeay1rlhdk2o1_500

Трудните решения не са просто трудни. Те са онези смазващи, отчаяно наболяли, безочливо належащи и изнудително-принудителни дилеми, които трябва, просто се налага да бъдат разрешени. Друго си е да си поставен пред свършен факт, без избор… просто си е друго. Ще проклинаш, ще цуваш, ще беснееш, ще обвиняваш това и онова, този и онзи и в крайна сметка оставаш невинната жертва.

Но когато трябва сам да отсъдиш, без да си сигурен кое е правилно. Когато цветовете не са два – черен и бял, когато никой не може да ти каже кое е по-важно за теб, е тогава е тя. Безсилието да посочиш правилното и ужасът да използваш зарове.

Шах и мат, без право на отказ от играта.

Избираш и си носиш отговорността, кръста, последствията. Особено ако и в двата случая, ще бъде болезнено.

Тъкмо везните се наклонят, възкликваш „Еврика! Това е вярното решение!“ и нещо накланя везните в другата посока, а решението не търпи отлагане.

Ех, този пуст страх да не сгрешим. Човешко е все пак. Не сме безгрешни.

Как да се научим да вземаме категорични решения? Как да откажем цигарите? Как да променим статуквото? Как да обърнем нова страница? Кариера или семейство? Работа или дом? В България или в чужбина?

Как да определим кое е по-важно? Ами ако искаме и двете? Има още

Човешката differentia specifica

източник на снимката

  След един чудесен пост на Deni4ero по темата и аз реших да се позанимая с нея. Едва ли има по-знакова и по-специфична характеристика, която да отличава човека от животните, от псувнята. Нито смехът, нито трудът, нито езикът могат да се конкурират с псувнята в класацията за отличителна човешка характеристика. И животните имат свой език, и те се трудят и те се смеят. Но учените още не са открили животни, които да псуват. С изключение на някои опитомени папагали, имащи честта да бъдат домашни любимци на почитатели на този чисто човешки феномен.

  Начинът, по който хората псуват, е показателен за табутата в дадено общество, тъй като този профанен акт вербално ги сваля. Или казано по друг начин, псувнята е антипод на табуто, на сакралното в определена общност. Например известният  български израз „е** му майката“, е индикатор за нормата да се почитат майчинството и майката. „Е**ло си майката“ е индикатор за нормата отхвърляща Едиповия комплекс.

Има още

Второ българско възраждане с европейска хомосексуалност.

Деец на второто българско възраждане

Деец на второто българско възраждане

   И аз като мнозина българи се възрадвах на едно списание наречено „Българе“. Лъскава корица, претендиращо мото – „Месечно издание в подкрепа на второто българско възраждане.“ Под любопитния ми поглед попадна августовския брой с тема „Битката при Ахелой – най-големият военен сблъсък в средновековна Европа.“ Списанието беше запечатано, не можеше да се прелисти преди да бъде закупено. Но изглеждаше, че концепцията е амбициозна – да се подкрепи възраждането на българският дух и българщината.  Въодушевено се сдобих с него, с мисълта че ще подхраня родолюбивото си чувство. Отворих го, търсейки статията, която беше тема на броя…..еййй доста се поизпотих….не само от августовската жега, ами и от усилията да я намеря. Но преди да успея, попаднах на няколко други, които се оказаха по-централната тема на броя с гръмките заглавия: „Хомосексуализмът – европейският тест за демокрация“ , „Анджела – мургавият ангел на чичо Отто“ ,  „Грях ли е да си гей?“ и още две страници мнения по въпроса „Одобрявате ли гей семействата?“. Всички те бяха под тематичната шапка „Това е България“…    Има още

Homo erectus exhibicionis

източник на снимкатаHomo erectus exhibicionis            Ако се питате дали съществува такъв вид от родa човек, то аз вече си отговорих. Дори се упреквам, че е възможно да съм била толкова сляпа и да не установя неговото съществуване до днес.

Всъщност, когато прозрението ме осени разбрах, че през цялото време този човек е бил под носа ми и пред очите ми, но аз упорито съм отказвала да призная, че той е сред нас, а не в праисторията.

Дългогодишните ми антропологични наблюдения върху рода човек, ме наведоха на мисълта, че колкото и да ни убеждават учените, ние, хората не сме от един и същи вид. Т.е. аз твърдя, че не всички хора са от вида Homo sapiens sapiens. И всичко това ме връхлетя подобно ябълката Нютон в един безметежен слънчев късен следобед. Има още

„Хората са кучки!“

Топъл и слънчев съботен следобед е. Празнуваме първа пролет и празника на града. Навсякъде е гъмжило. След дълги обиколки с децата из лунапарк, пълзим по главната улица и решаваме, че ще им купим сладолед. Нареждаме се на почти обезкуражаваща опашка и започваме да медитираме, докато ни дойде реда.

По някое време към мен проближава момиче, вероятно студентка – червена накъдрена коса, средно дълга, подстригана някак асиметрично, кариран панталон, бавен поглед … и с още по-бавен глас се обръща към мен: Има още