“Хората са кучки!”

    Топъл и слънчев съботен следобед е. Празнуваме първа пролет и празника на града. Навсякъде е гъмжило. След дълги обиколки с децата из лунапарк, пълзим по главната улица и решаваме, че ще им купим сладолед. Нареждаме се на почти обезкуражаваща опашка и започваме да медитираме, докато ни дойде реда.

   По някое време към мен проближава момиче, вероятно студентка - червена накъдрена коса, средно дълга, подстригана някак асиметрично, кариран панталон, бавен поглед … и с още по-бавен глас се обръща към мен:

 

Интуиция и интелект

    Всяко познание за вещи и явления, всяка истина, идея, мисъл, усещане или решение, които се появяват спонтанно в нашето съзнание като хрумване или внезапно просветление, се приписват на интуицията. Трето око, шесто чувство…независимо как ще я наречем, трудно можем да я обясним.

   Опитите рационално да се обосноват механизмите на интуитивното схващане, засега продължават. Дали това не се дължи на факта, че тя се е развила преди интелекта и че зачатието на мисълта е именно в нейното лоно, ръководено от нейните наставления?

   В историята на човешката цивилизация отношенията между интелекта и интуицията никога не са били еднозначнo определяни.

 

За мислописането

 Този блог приютява приумиците на своята съчинителка. Авторицата се именува Ели Стефанова. Тя вярва, че случайността е неуговорена среща на две или повече закономерности. И че щастието може да бъде или временно, или измамно….но все пак съществуващо.

 Мислописането е писане на мисли, което авторицата понякога прави. Завършила е теология и философия. Интересите й са в областта на семиотиката, психологията, философията.

 

Блогът като лична медия

(или нямам ли си друга работа, че да си създам блог?) 

 1. Какво се иска от мен?

  Нищо. Обратното е, аз искам. Или Аз-ът иска. Значи тук ще си говорим за Аз-а като главно действащо лице. В някои случаи лицето всъщност е нашата нелицеприятна задна долна част, която ми е неудобно да спомена, но вие се сещате… За да създадеш блог е достатъчно да искаш да споделиш нещо, може да е хоби, или просто чувство, мисъл, идея…..заради самия себе си….Все някой ще от-кликне. И макар и това да се случва насаме с компютъра, личното ти виртуално пространство е публично…..Следователно, за да създадеш блог трябва да имаш Аз, което да виртуализираш публично. Какво по-лесно от това? Аз-ът се развива в социална среда, в случая тя вече е виртуална социална среда.