Храната в изкуството – тотем или табу?

Храната в изкуството е съвременна игра на твореца. Но на участието й в едно произведение на изкуството може да се погледне или като на акт на нейното профанизиране, или като акт на нейното сакрализиране.

Правенето на изкуство по традиция е сакрален акт. Но храната сама по себе си е сакрален обект. Тя не е просто предмет, който може да послужи като суровина, на която творецът ще придаде сакрална стойност и ценност. Използването на храната извън системата от табута е било възприемано като акт на профанизиране. Правилата за отношение към храната са налагали контрол не само върху произвеждането и приготвянето, но дори и върху времето и начина на консумирането й.