Мъките на Невинко Прокрустов

Невинко Прокрустов беше от истинските мъже. Ценеше женската хубост, окачена на високи токчета и разклащаща пищна гръд. Дори пред екрана на телевозора не пропускаше да поздрави хубавиците „Oй, на батя“.
В личен план обаче, Прокрустов нямаше късмет с жените. Все не им се намираше угодия.
Жена му си тръгна преди години, щото се оплака че не я уважавал. Че какво иска тая жена?
Невинко работеше по цели дни и нощи, не се прибираше в къщи от работа, тя внимание искала.
Ама пък като си е тръгнала, прав й път.

И Невинко се залюби с едно моме. Хем да си излекува нараненото мъжко самочувствие, хем да се обнадежди, че не всички жени са претенциозни като жена му.

Преди да оживея и след това

from http://www.artofnaturaldressage.com

 

Значииии, аз не съм породиста кобила. Нямам нищо общо с Кобилкина, освен пола. Не уча хората как да развиват сексуалния си потенциал, не споделям мъдри мисли за отношенията между мъжете и жените. Тегля си каруцата ката ден като редова кобила, яхат ме. Няма време за почивка. Всъщност един ден в седмицата, в който да включа пералнята, да мина с прахосмукачката, да сготвя, да измия, да подредя, да си почина ако остане време. И тая работа няма свършване. Сипват ми по малко фураж и сено в хранилката, вода в кофата, поизчеткат ме и ме впрягат.

Щях да си тегля каруцата „докато смъртта ни раздели“, ако един ден не се случи така, че тряваше да отида на доктор. Общо взето съм здрав кон, ама нещо не ми беше наред. Докторът ме прегледа и мрачно изрече една нечувана и непозната диагноза. Каза, че трябва да ме приемат в болница.